20 IMCWP, Contribution of Party of the Bulgarian Communists

11/27/18, 11:36 AM
  • Bulgaria, Party of the Bulgarian Communists 20th IMCWP Europe Communist and workers' parties

НОВИЯТ   КОМУНИСТИЧЕСКИ  ИНТЕРНАЦИОНАЛ

Минчо  Минчев - Партия на българските  комунисти 

  

Уважаеми другари ! 

Ние от  Партията на  българските  комунисти   придаваме голямо  значение на това наше  съвещание по повод обединението на   съвременното световно  комунистическо и работническо движение. Ние изразяваме своята дълбока  благодарност на  ръководството на КПГ  за организирането на това  важно мероприятие.

 

Другари, 

след няколко месеца ние ще отбележим стогодишнината от  создаването на  III-я – Коммунистически  интирнационал . Но  и сега ние можем да  дадем оценка на неговата дейност и неговото  място в световната история.

Сегашната  конференция е нужно да се опира на опита на Коминтерна ,  съобразен  със съвременната  историческа   ситуация.

За последното столетие капитализмът съхрани своята същност  на особена обществено-икономическа формация. Дали той е либерален, консервативен или открито фашистки, буржоазно демократичен или диктаторски неговата неизменна същност остава - той е експлоататорски и империалистически агресивен.

Заедно с това в структурата на капитализма станаха  важни промени. С на бурното развитие на научно-техническата революция от средата на миналия век настъпи промяна в структурата на буржоазната класа в развитите капиталистически страни. Най-големи промени претърпя средната буржоазия,т.е. класовата прослойка на едноличните собственици на средства за производство  която днес е почти изчезнала. Една голяма част от  нея се е вляла в т.нар. „средна класа”, а друга, по-малка – влиза в числото но едрите акционери на големите корпорации. Но най-влиятелната супер едрата  буржоазия на едрите международни корпорации. Те са едновременно и резултат , и  генератор на това явление,което от половин век наричаме глобализация.В ръцете на тази все по-намаляваща част от световната буржоазия се съсредоточава  колосална финансова мощ. Това са днес фактическите собственици на света, които стоят в основата на всички кървави конфликти  от 60-те години на ХХ век. Този именно малоброен елит е главният фактор за растящото не само класово, но и национално неравенство в света. Именно затова този капитал е главен враг - враг - враг № 1 на съвременния пролетариат. 

Но НТР промени структурата не само на съвременната буржоазия, но и на съвременния пролетариат  - без това да промени системообразуващия фактор и на двете основни класи на капитализма – отношението на собственост върху средствата за производство и техният  разменен еквивалент – парите.

Към двата основни отряда на пролетариата съществуващи до средата на  миналия век – индустриалния и селскостопанския  през втората половина на миналия век бързо започна да нараства количеството на пролетариата в сферата на услугите.

По същото време, в рамките на пролетариата започна да се появява  нов негов отряд - ителектуалният. Това е онази част от интелигенцията, която продава на пазара на труда своята интелектуална работна сила. Но друга част от интелигенцията се включи в капиталистическата класа,като започна да експлоатира своите  колеги по бранш.

Така, в условията  на  капитализма разгръщащата се научно-техническа революция промени статутът на интелигенцията: от обособена социална прослойка, служеща на интересите или на буржоазията, или на пролетариата, тя постепенно се превърна  в трети структурен елемент на пролетариата.

Появата на този нов отряд на пролетариата в икономически най-развитите капиталистически страни в света завари нашата марксистко-ленинска теория неподготвена. Това обяснява разпад на единството на комунистите дори в една отделно взета страна. Стана нещо обичайно в една и съща страна да действат по няколко комунистически партии.Това положение се подхранва както от буржоазните СМИ, така и от съответните специални служби.

А когато към това се прибави и срива на социализма в СССР и Източна Европа стават ясни причините за кризата и на съвременното комунистическо и работническо движение.

Тези два обективно действащи фактори   за съвременното състояние на света  създават големи различия в обществените условия, в които работят  днес комунистическите и работническите партии.

Тези  различия в обществените условия са характерни не само за различните континенти, но и за различните региони в тях. Нещо повече – това е характерно понякога и за съседни страни от един и същ регион. То подхранва липсата на единство в международното комунистическо и работническо движение.

Действието на всички тези обективни фактори , които бяха отбелязани по-горе пречат за възстановяване на Коминтерна в онзи му вид, какъвто той бе преди сто години. Тогава партиите от комунистически тип нямаха  своя история.Тяхната история бе социалдемократическа.

Това налагаше строга централизация на основата на демократическия централизъм. Отделните партии бяха секции на единната Световна комунистическа партия, а нейното  ръководство действаше  като команден център, чиито решения имаха императивен характер. Днес   подобно единство  не е възможно, а не е и желателно.

А възможно ли е изобщо ?

То е възможно, но след положителния отговор на другия въпроса – изобщо желаем ли ние това единство.  Единството на световното комунистическо и работническо движение   е възможно само ако отговорът  на този въпрос е утвърдителен. Още повече – то е крайно необходимо . При това не за  осъществяването на нашата крайна цел – изграждане на единно комунистическо общество в целия свят, но и за самото съществуване на човечеството.Капитализмън неизбежно води човечеството към самоунищожение.

Накрая : как според партията на българските комунисти  би изглеждал един бъдещ Комунистически интернационал ?

Неговият принцип би трябвало да бъде под девиза :

„ЕДИННИ В     МНОГООБРАЗИЕТО”.

Единството се основавана на споделената обща  цел – построяването на комунизма в световен мащаб.

Многообразието предполага признаването на специфичния път на всяка партия по пътя към тази цел. Демократическият  централизъм в тази единна световна комунистическа организация да бъде заменен с принципа на демократичното единство.

Това не пречи комунистическото и работническото движение да има  свой постоянен единен център. Напротив – даже го изисква.  Но той трябва да бъде не команден, а координиращ“;   да дава препоръки и координира дейността на партиите без да се намесва в суверенните решения на  която и да е партия.

Тогава , нека лозунгът ни да бъде :

„ РАЗЛИЧНИ -  ЗАЕДНО !”